Разкази

Тази есен паламуд не се яви. Някои стари рибари твърдяха, че това се дължи на дълго продължилото сухо време, обхванало страната. Други следваха древното поверие за плодовитостта на орехите или преданието, че тези пасажи се появяват през седем години, като не спираха да търсят нови знаци от природата...

Отдавна, много отдавна, още от зората на държавността, се играе една и съща любима игра на котка и мишка. Котката е държавата с ненаситната си хазна, високите мита и акцизи, рояка бдящи чиновници, митничари, данъчни служители и пр. Мишката е символ на групите храбреци и тарикати, чиято заветна цел е да погълнат плячката сами, без да оставят и парченце за лакомата паст на котката. Играта се нарича контрабанда.

Духът на Апостола няма да се върне! Не сме достойни за това. Тази мъдра, горчива и страховита история ми прилича на една не по-малко страшна (сценарии, постановка) приказка, случила се тук, на Балканите, в земята като “една човешка длан”, както я зовеше Джагаров. Ще ви я разкажа, защото искам и вашите нощи да станат безсънни, да се замислите и да видите пропастта, към която стремглаво препускаме.

Калин, синът на Слави, кмета на селото, всички го познаваха. Това беше последица не от това, че баща му е най-важният човек в селото, а от качествата и физическия образ, който имаше синът му. Много майки и бащи още като малък го сочеха на децата си за пример. Беше за пример не само с поведението си, но и за това, че беше много красив...