Той знаеше, че ще стане писател, от дете. Затова прочете всички книги в неговия дом, за да открие точната формула на писането. Оказа се, че не е достатъчно, нещо не стигаше. Затова отиде до библиотеката и започна да чете още книги. Никога не бяха достатъчно...
Имало едно време в магичната Япония, след падането на шогуната Токугава, в началото на периода Мейджи, една красива гейша. Обучението й, както при много други гейши, започна в най-ранните й години, когато едва на осемгодишна възраст я продадоха. Тя трябваше да се научи да танцува, да изучава поезия, да разказва увлекателно истории, и тя се опита да приеме съдбата си.
Костенурката с корубата си може да носи целия свят, човекът не може. Той може да носи само символи и да се догажда за целостта, защото едвам издържа собствената си тежест. Янина понякога си мислеше, че вътре в света няма красиви истини, а красивите истини са сигурно само извън света, но те са и малко страшни.
Понеделникът на работното място започна в осем часа, липите надничаха през отворените прозорци посредством аромата си, както направиха и предишната седмица, а оперативката премина бурно и скандално, защото всеки се дразнеше, че неговата истина не съвпада с желанията на другите. Обикновено арт терапевтката присъстваше само като фигура на тези оперативки, понеже нейните занимания бяха съвсем други...
Айде пак да преговорим нещо, което не сме казвали досега. Древният римски град Абритус направи силно впечатление на Октавия не заради друго, макар че двата музея и крепостните стени пораждаха възхищение, ами с факта, че точно в неговата среда отгоре върху древните руини е кацнал съвременният завод за антибиотици...
Карлито стискаше под мишница неспокойната птица, пристъпваше от крак на крак и се оглеждаше в очакване на съдийския сигнал. Петелът Агире се опитваше да кълве ръката му между рамото и лакътя, въпреки че главата му бе покрита с миниатюрна качулка. Хлапето се чудеше дали да не му залепи клюна с тиксо...
Корабната сирена извести, че фериботът е акостирал и всички пасажери и товари трябва да слязат и да се разтоварят. Повечето от тях бяха на панорамната палуба и искаха да видят разтоварването. С искрено учудване наблюдаваха как от долната палуба излезе влакова композиция с над тридесет вагона, от първа платформа се наредиха бусове и леки автомобили...
Нощното дежурство продължи почти до обяд и лекарят си тръгна уморен. Вървеше бавно с мислите си, че това болнично отделение е трудоемко. Трябва да потърси друго решение. Но какво? От разпределението беше изминало само една година...
Мога да кажа, че денят беше добър, ако когато се прибера вечерта вкъщи, ще намеря от неизпитото сутрешно кафе в джезвето. Това означава, че имах време да го разтегна за час (а дори и повече). Че не бързах за никъде...
Дежурният лекар направи вечерната визитация в болничният комплекс. Хоспитализираните пациентки бяха добре. Стигна до родилни зали и му се обади санитарката от приемно отделение. Има родилка за приемане...
