Разкази

Като дете сънувах сън, в който присъстваше образът на четвърт месечина в човешки облик. Докато растях, тази картина постепенно избледняваше в спомена ми. Днес от нея останаха само трохи.

Градът Астраион със своите благодетели бе несекващ извор на изкуството на живота, което се записва в паметта на глобалния, но все пак, наш свят. Край този град почвата винаги е била плодородна, и небето, предразполагащо към въображение. И неслучайно Аристотел, през паузите, докато учил Александър, там някъде близо до термите в този регион, записвал своите метафизични съчинения.

През септември нощите в Обзор лягат хладни и уморени. Ранните есенни дъждове напояват напуканите устни на слънчогледовите ниви. Узрялото грозде в лозята се налива със сладост. Загърната с нежни мъгли пред морето на Емона, загледана в северните брегове към Иракли, Стара планина навлиза в плитките води и потъва в мислите си...

Представи си, че животът не е нищо повече от един учебник по граматика. Толкова много правила, толкова много изключения, че сто живота не стигат, за да ги научиш всички тези капани, завои, слепи улици в личната си словница и колективната буквеница...