Какъв ли ще е творецът без муза? И дали изобщо ще е творец? На този въпрос моят събеседник днес – Калоян Чобанов, не може да отговори, защото него музата не го напуска. Той винаги кипи от енергия – физическа, творческа, съзидателна. И от тази енергия се раждат разкази...
Eмо Митков е бъдещ абитуриент, нарича себе си “Човек на изкуството”и смята, че е отдаден на него. Обожава да чете, да слуша хубава музика и да гледа смислени филми. Театърът е още една част, която го допълва. Според него антрактчетата са всестранно развити и цветни личности...
Той е роден преди седемдесет и пет години в ямболското село Мелница. Учи в Димитровград, занимава се с гимнастика, става републикански шампион, а след това пет години е акробат в лунапарк. Но в Бургас намира жената на живота си и още една голяма любов – морето. Любов, която не минава с годините...
Явор Перфанов: Всеки миг е като бримка от плетката наречена живот. И не бива да изпускаме нито миг от живота си, защото ще се получат дупки, от които ще духа и ще ни бъде студено.
Румяна Попова-Бакърджиева: Всеки поет или писател носи огромна отговорност пред света за всяка своя дума. И тъй като аз вярвам, че нашият живот продължава във вечността, и че в края на земния си път ще отговаряме за делата си, добре е да си даваме сметка още приживе какво говорим, какво пишем, какво оставяме след себе си.
