Е-списание

“Нешо Бончев” е третата настолна книга на Боян Ангелов

преди 7 months 1 седмица

Дори, които не знаят автора, изричат и повтарят тези афористични думи на Нешо Бончев, панагюрския възрожденец, които отдавна са основен морален и същностен принцип на литературното творчество. Само това да беше ни припомнил в новата си, трета поред книга, Боян Ангелов за първия български литературен критик, тя пак щеше да е сред най-отличителните заглавия от златната поредица “Дълг и чест” на издателство “Захарий Стоянов”.

Μαζι σου

преди 7 months 2 седмици

Μαζί σου ερωτεύτηκα με τρέλα
Μαζί σου πιο γλυκιά είναι η μέρα
Μαζί σου πιο όμορφη είναι η κουβέντα
Μαζί σου θέλω να μοιράσω τη κουβέρτα

Επιλογή μου

преди 7 months 2 седмици

Όταν σέβομαι την επιλογή μου
Δεν αλλάζω γνώμη
Όταν σε θέλω στη ζωή μου
Και ας υπάρχουν δρόμοι...

Бургас

преди 7 months 3 седмици

Едно море. Един Бургас,
се сливат в залеза през лятото и зимата.
Звезди и светлини,
проблясват в мрака и огряват пясъка.

Море

преди 7 months 3 седмици

Не знам на колко километра,
а може би на два-три метра.
Аз впуснах се в морето синьо
да стигна черни дълбини.

Мост в морето

преди 7 months 3 седмици

Мост във водата синя.
Провесвам босите нозе
и бяло корабче отмина,
делфини свирят надалеч.

Морска звезда

преди 7 months 3 седмици

Аз морска съм звезда,
и щерка на морето.
Аз ден съм в нощта,
обичам и небето.

На зъболекаря с любов

преди 7 months 4 седмици

Човек и добре да живее, трябва да ходи на зъболекар. Така казваше моят зъболекар, при когото ходех в продължение на години, докато дойде време той да напусне Градската стоматологична поликлиника по принуда. И не само той...

Не мога да простя, Господи

преди 8 months 3 дни

Христина загърна плътно излинялото си биберено палто, неин връстник, и скоро припряните й стъпки шляпаха в множеството локви по изронения път. Уж пролетта беше вече дошла, а тези студени, упорити априлски дъждове проникваха дълбоко в болните й овехтели кости и причинява постоянна болка, която щеше да я зарови...

Вторият живот на книгите-клошари

преди 8 months 3 дни

Кмета подпря количката на бараката и приседна на каменното стъпало пред вратата. Притвори очи и се предаде на прегръдката на пролетното слънце. Пролетта неудържимо напираше след дългата зима. Присегна към количката и извади голяма платнена торба. В нея събираше най-скъпите си находки от контейнерите – изхвърлените книги...

Страници