Поетът е особено човешко същество. В публичното пространство обикновено го възприемат като мечтател, романтик, който броди в други, различни от земните светове.
Този път Яна Вълчева ни подарява своите съкровени вечерни монолози, своите вечерни поетични откровения. Но това не са самотни монолози. В тази книга те са всъщност съкровени диалози с другия – с този, който е все още очакван, с този, който е трепетно присъствие, с този, който си е тръгнал, с този, който, може би, ще се завърне.
Учителят ни привлече с обич и заблестя по-ярко. Подредихме се около него и зачакахме следващия урок. Той знаеше толкова много! Гледахме го с възхищение – голямо светещо кълбо, излъчващо обич. Информацията усещахме като вибрация, която ни обогатява. Вече знаехме доста и очаквахме да се случи нещо много важно...
Купих си робот последно поколение, в когото е вложено цялото човешко познание. Купих го не затова, че външно не се различаваше от човек, че предугаждаше желанията ми и веднага ги изпълняваше, а защото можех да му задавам въпроси и получавах интересни отговори.
