Времето, в което започва да твори Блага Димитрова, е сложно и дълбоко противоречиво време, време, когато поетесата търси адекватен алегоричен поетически език, който да е едновременно прекалено откровен, но и двусмислен, многозначен; да изразява утвърждаващ се вече стил, който същевременно да е предизвикателен, в редица смисли – модерен, на места дори абсурден.