Е-списание

Мъжът, който седи на масата под чадъра е леко извърнат и наблюдава уличната гмеж: предимно шляещи се туристи, чиито физиономии са размити от лекомислие... Бистрото е миниатюрно, в сянката на калкан на кооперация в неоколониален стил, боядисана в кремаво, лилаво, жълто... останалите маси са празни – така че заведението е като остров на затишието, дискретността, чийто символ е може би огромния фикус; има и няколко фотографии на джаз-изпълнители от четирийсетте, чиято музика звучи без някой да й обръща внимание – една мъртва епоха, чиято меланхолия е по-скоро в бръмчащия вентилатор, отколкото в ретрофотосите...

Вълчан се бавеше. Индже губеше търпение и най-подир сам реши да разчисти пътя на заговора. След Петровден, в тиха вечер откъм Караеврен буйно лъчезарие огря гористите склонове на Двата близнака. Гореше имението с крепостната кула на караевренския спахия Омер Драза, който с Лостооглу от Гьоктепе отдавна бяха изгорили Хасекийския ферман на султан Мурад, даден преди триста години на 24 села – от Урдовиза до Чеглаик и от Кайрякьой до Атлиман...

Навън беше вече тъмно и хората се блъскаха в мен, забързани към някое шумно и приятно местенце, където да разпуснат и да се отдадат на по питие. Те дори не подозираха, че около тях светът не е такъв, какъвто го виждаха, в него имаше повече невидими тайни, отколкото и най-големите умове на времето ни предполагаха; в него имаше място и за немислимото...

Народните приказки, съседе, по научному се викат фолклор. А фолклорът е пълен с мъдрости и поучения. И аз сега ще ти разкажа една народна приказка, която показва, че онова чудо, птичето на щастието, не каца всеки ден на рамото ти. И трябва винаги да си готов – кацне ли, да го хванеш! Изтървеш ли го, то вече не каца.

Ето го фолклорният случай. Според мене е автентичен...