Когато първата зимна буря връхлетя прозорците и затрупа алармите на колите, тя разбра две неща: че най-глупашки се е влюбила в града и че вече не може да пише. Всичките й разкази бяха за мъже – тези, с които се разминаваше по улиците. Никога не ги заприказваше, но виждаше историите им, нижещи се след тях. Сенките на жените, които обичаха, се люлееха в походките им, извивките на раменете им й прошепваха всичката биография, от която имаше нужда...